Наблюдения върху социалното поведение на децата

Когато вечер се прибирам от работа с колело, винаги минавам до един панелен блок до пазара на Младост 1. Панелен блок от онези, които обикновено наричат Китайска стена. С пейки пред всеки вход и лозници над пейките. И редицата жигулки и москвичи на паркинга. Въобще класиката на социализма.

Последните няколко вечери се прибирам в горе-долу едно и също време - между седем и половина и осем. И когато минавам покрай това място една група момиченца упорито ме поздравява и крещи "Здравей!", "Хей!" и т.н.. След което следва онзи толкова специфичен смях на тийнейджърки. Абсолютно съм сигурен, че не поздравяват така всеки минаващ.

Както и да е, понеже са очевидно добронамерени, усещането от странния ежедневен контакт е по своему приятно.

Интересното е, че преди няколко дена докато си купувах дюнер в едно заведение до пл. Славейков станах свидетел на на невинен разговор между три момиченца и чичкото, който прави дюнерите. Момиченцата го питаха откъде е и как се казва и бяха видимо поразени от факта, че човечецът е от някаква друга страна и че има непроизносимо арабско име. След няколко минути разговор, продавачът и децата вече бяха приятели.

И последно впечатление от софийските улици и деца. Онзи ден - пак вечерта - пред местната видеотека едно момченце с колело беше спряло и гледаше някакв тип с много як байк. По едно време не издрържа и започна да го разпитва какво и как без въобще да го познава.

Не знам защо напоследък забелязвам толкова често подобни случки. Знам, обаче, че способността на малките деца да се социализират толкова лесно, - без всички онези предразсъдъци и задръжки на възрастните хора - е нещо удивително, за което безкрайно им завиждам.

Jul 29, 2003