Адаптация

Докато за пореден път се проклинам, че не съм отделил пет минути да завра тоя скапан блог в някоя нормална система за публикуване, ще напиша нещо, което ми направи впечатление и си помислих докато гледах адаптация. Всъщност може и да са няколко неща.

Първо - май съм lousy писач, защото нарушавам всички (тук преувеличавам) принципи на доброто писане, които се стремя да спазвам и въпреки, че осъзнавам, че го правя, продължавам в същия дух. Какъв по-блестящ пример от последното изречение? Сам се чудя как го завъртях така, че сега и аз не мога да разбера какво съм имал предвид в началото. О, да. Май съм lousy writer.

Второ - в онзи ми ти филм - с Никълъс Кейдж в главните роли - една реплика гласеше: "Превръщаш се в онова, което обичаш, а не в онова, което те обича". И докато се чудя дали да се съглася или не преди следващата сцена да го е отвяла от съзнанието ми, се сещам за Интернет. И доколкото целия филм е за сюжет, персонажи, герои и т.н.. пониква следния въпрос:

Що за човек би бил Интернет?

Ако въобще може да има човек Интернет... Звучи странно.

Обаче си представям някой съвсем осъществим персонаж - с различни лица за различни случаи. Едно по-лъскаво за пред важните клечки, едно по-мръснишко за интимните сцени, едно приятелско да-пийнем-по-едно-в-местния-бар и т.н.. Човек, който често греши, непрекъснато дава 404 отговори или даже 403. Но персонаж, в който можеш да опознаеш наистина добре, да стигнеш наистина навътре в затлъстялата му душичка, ако просто използваш правилните ключови думи в Google.

Това е начинът по-който възприемаме всяка технология, която се окаже малко по-сложна. Започваме да и предаваме качества, които са характерни за човешкия характер - полезен, гаден, тормозещ, лъжлив, подъл... наистина в повечето случаи негативни, но въпреки това човешки.

Ако някой обича Интернет, превръща ли се в Интернет? Мисля, че да.

Oct 16, 2003