Snowsliding is the new sex

Лелее!

Току-що се връщам вкъщи разбит, мокър, потен и безкрайно доволен.

Спусках се с добрата ми стара шейна на пистата в градинката до царския дворец. Около час и половина. Казах на баба ми, че отивам да се попързалям с децата след за малко, а когато се прибирах тя вече се беше притеснила и решила да ходи да ме търси. Обаче въобще не се усетих кога е минало толкова време.

Да ти звучи познато? Същите истории си разправяхме като деца. Преди около десетина години може би. Бащата на едно от децата, с които се пързаляхме беше може би колкото мен :)

За последен път съм карал шейна преди може би четири или пет години. И трябва да призная, че удоволствието никак не е намаляло. Даже напротив. Когато преодолееш първоначалното смущение, че си може би два пъти по-голям (и на ръст, и на години) от всички други на пистата, забравяш за всичко и просто си караш, и се въргаляш в снега до несвяст.

Не е маловажен и фактът, че имах най-добрата шейна :) Малко нестадартен модел е - дълга, пластмасова, червена и с нещо като жабка :) Така де :) Когато видиш завистта в очите на другите деца и някое се разреве, че иска шейна като твоята, знаеш че си king of the hill :))

Невероятно!

Е, трябва да призная, че не всичко е като в доброто старо време, защото най-малкото сме с около 20-30 килограма по-тежки и съответно при разните скокчета, неравности и т.н. доста повече си тежим върху задните части, но свежият въздух и търчането нагоре по хълма неутрализират всички подобни недостатъци :)

Dec 27, 2003