Перверзия

Не знам как иначе да дефинирам това, което все повече ми се навира в очите, ушите, носа и други тесни места, освен като перверзия.

Обществото - хората с други думи, - са толкова побъркани и осакатени в своите мисли и действия, че направо изпадат в изумителни крайности на състоянията.

Едни страдат липса на пари, други от прекалено много пари. Някои нямат време за губене, другите се чудят какво да правят. Има тревожно умни хора и безбожно глупави. И въобще... Поляризацията е толкова голяма - като количествени и пространствени измерения, че чак страшно ми става като си помисля.

Позволявам си да характеризирам обществото като перверзно, защото броят на девиациите (както казах и по-горе) стремително се увеличава. Увеличава се и неговото т.нар. информационно отразяване. I mean - виж вестниците, телевизията - войни, убийства, яхти за милиони долари, Майкъл Джексън; виж музиката - изрод обезобразен от самия себе си пее за Красиви хора; пияни тийнейджъри от прогимназята повръщат на седалката в автобуса, с който се прибираш в Младост...

Наблюдавам и съм част от среда, в която хората или стоят в себе си, слушайки Aphex Twin и отдавайки се на собствените си депресии, или бурно манифестират поклоничеството си към поредния Азис или Бритни. Едно общество, в което ненормалното се превръща в норма, перверзията в cool лайфстайл.

Използваме придобитите знания, за да мамим, ограбваме и нараняваме другите и дори себе си. И най-хубавото в цялата тази диария е, че колкото повече знаем, толкова по-малко разбираме всичко около нас и в нас. Или го разбираме грешно.

Живея в перверзно време, сред перверзни хора и самият аз съм перверзен.

Jan 11, 2004