Lazy Bastard’s Blog

A| Въпреки, че цялата тази работа с толкова популярните напоследък блогове предполага до голяма степен споделяне на доста лични изживявания, аз не смятам да излагам тук подробна автобиография. Още повече, че това едва ли има някакво значение. И е безкрайно скучно. Единственото, което искам е да показвам собствените си мисли във форма на хипертекст.

B| От друга страна си мисля, че хората, които ще посещават това място така или иначе ме познават по един или друг начин - било чрез онлайн контакти, било чрез офлайн общуване. Ако си случаен и прекалено любопитен пътник - имам и личен сайт с доста информация.

C| Казвайки случаен пътник си представям колко дълбоко трябва да рови човек из българския нет, за да намери това място. Лично аз рядко, много рядко - намирам лични страници, които биха могли да попаднат в рамките на определението “блог”. Всъщност техният брой е колкото пръстите на едната глава. И обикновено става въпрос за страници на отчаяни писатели, които нямат възможност да изливат душевните си теразания в други медии и затова бълват безсмислени килобайти текст - проза и лирика - в пространството.

D| � една последна вметка. Когато започнах този блог, той носеше името “Адски мързеливият кучи зелен?” Адски мързелив съм - да и не го крия (няма и как да го скрия :). Адски - много хора казват така заради прекалено многото поредни шестици в моето ЕГН. Кучи - бас ловя, че сте си помислили за едно често използвано словосъчетание, включващо тази дума… Не. Зелен - зеленото никак не ми отива; за разлика от синьото. И в крайна сметка достатъчно безумна комбинация от думи, която чудесно харминира с така присъщото ми безумие.