От друга страна

Преди, когато някой приятел емигрираше от България, ми беше мъчно, че няма да сме заедно тук.

Сега ми е мъчно, че аз не емигрирам заедно с него.

Когато си на 20, по-голямата част от времето си си прекарал с приятелите си и родителите си – в игри и закачки. Когато наближаваш 30-те обаче, живота ти все повече  обсебен с глупостта наоколо.  И липсата на близките хора се запълва само с безсмислена борба и съпротива.

Радост.

7 Replies to “От друга страна”

  1. Честно казано възрастта не е от такова значение, колкото социалният статут и какво предизвикваш в живота си. Мои съученици се изпожениха и изпонародиха по 2 деца преди да станат на 25. Сега са на 32 и някои размишляват като теб, други – като мен. Разликата е, че първите се блъскат предимно в глупости и лайна по житейския път, а другите някак им е харабийка…

  2. ако плащаш наем/ипотека няма никаква файда да стоиш тука. за 3-4 години стигаш максимума като пари и развитие и после – ташак

    имаме около 35 години до пенсия, дори повече, ако я вдигнат още :)

  3. боби: и харабийка да го даваш пак си в лайната. верно, че има значение дали си отваряш устата или не, но все пак ситуацията е гадна. и за да си държиш устата затворена се налага да правиш разни компромиси, които иначе не би ти се налагало.

    свилене: не съм сигурен, че дори парите и работата имат такова значение. все си в същия гьол.

  4. Разбирам те напълно. Аз съм емигрант по стечение на обстоятелствата. Даже, когато с Кайл се местихме последния път (от България в Щатите), на мен много много не ми се идваше, чувствах се добре в София. Разбрах колко ме е стресирал и притискал града/държавата едва няколко месеца по-късно, когато с по-малко пари в Щатите, усетих, че съм се превърнала в zen master. Малките неща са от голямо значене

  5. да подкрепя Петя :-)

    и аз от сравнително скоро съм емигрант (експат :-P)

    трябва да кажа, че и в чужбина има “лайна” …. срещаш ги, когато ти потрябва да се сблъскаш с българско посолство :-(

  6. Мога да ти кажа до какво доведе всичко това при мен. До много засилена интровертност и желание да си седя най-вече вкъщи, да не комуникирам много-много и да не излизам, за да не виждам едни и същи говна. В резултат гледам все повече Discovery Travel & Living, ZenTV и други такива канали и ми се заглездва мисълта, че не ми се умира без да видя красотата на света, а за това май-май не се изисква много, каквато е първоначалната реакция на човек. Има две интересни книги по темата, които малко или много дават начален тласък: едно и две.

  7. Батенце, аз все още сънувам Нова Зеландия. Хем бях там преди доста време и то само за няколко седмици….

Leave a Reply