Дължа им
Хората наоколо много добре успяват да ми направят ло?о впечатление. то много често. Говоря предимно за онези неприятни същества, които се трудят (в случая синоним си губят времето) в сектора на услугите - продавачи, консултанти, обслужващ персонал и т.н., които винаги ме карат да се чувстват все едно ми правят услуга или им дължа нещо повече отколкото им давам.
От дълго време ми се върти идеята да направя специална секция в блога, посветена на най-разнообразните безумия, които съм сигурен, че се случват на всеки в България. Спира?е ме мисълта, че е глупаво да бъда негативен като споделям неприятните случки. Но си мисля, че добрият рейтинг на този сайт в търсачките би могъл да е полезен на някой, който ре?и да ползва услуга, от която аз съм си изпатил. Един вид да помагам на хората да не повтарят моите гре?ки и неприятни изживявания.
Секцията се казва “Дължа им”. Защото концепцията за дълга е нещо като крайъгълен камък във философията на типичния българин, зает в сферата на услугите.
Когато на касата в магазина продавачката те гледа кисело и нежеланието и да се занимава с теб е очевидно, то ти си този, който й дължи нещо повече от сумата за покупките си. Длъжен си да разбере?, че тя получава малко пари, че работата и не е най-интересната и вдъхновяваща на земята, че може би не е разположена или че е повредила маникюра си с тъпия касов апарат. Длъжен си да окупира? възможно най-малко време и по възможност да не съществува? в света й изобщо, защото работата й е гадна по принцип, а пък когато я кара? наистина да се труди, положението става нетърпимо.
Такова поведение и отно?ение е недопустимо. То трябва да бъде наказвано. Фирмите и организациите, които го стимулират, трябва да понасят загуби и в крайна сметка да стават или по-добри, или да изчезват.
Аа! Щях да забравя. Можете да ми изпращате своите истории и с радост ще ги публикувам тук.
February 27th, 2006 at 9:39 am
По телефона с голяма комп. фирма у нас.
- Добър ден, интересува ме Х - имате ли в наличност, колко струва, кога мога да го взема?
- Ааа, добър ден! А бе имахме едно Х, ама го продадохме!
- Браво на вас, а имате ли още?
- Ми не.
- А кога се очаква нов внос, защото ми трябва спе?но?
- Нов внос не се очаква! Тия Х хич не се продават и няма смисъл да ги внасяме
- …!?
February 27th, 2006 at 10:46 am
Типично. Обаче дай име на голямата и мърлява комп. фирма. наче само си че?ем езиците.
March 6th, 2006 at 4:09 pm
Мост.бг
August 23rd, 2007 at 8:26 am
[...] (Този пост е част от поредицата ми мрънкания “Дължа им“.) [...]
August 23rd, 2007 at 4:36 pm
Значи какво продавачките са втора ръка хора, така ли? Второ качество, ей там в ъгъла да стоят?! Защо като съм продавачка съм “същество”?
Ти какво работиш извинявай?
Поздрав, Соня
August 23rd, 2007 at 8:16 pm
Продавачките не са по-различни от всеки друг. Затова трябва да се държат с другите както подобава в обществото. Никой за нищо не им е длъжен и не би трябвало да се чувства задължен от вида им или от действията им. Това важи за абсолютно всички видове обслужване.
Какво работя пише на доста места из сайта ми.