Comments on: Съвети за бъдещи родители 1: Недоспиването

By: nname.org

nname.org — Fri, 22 May 2009 18:14:12 +0000

първата половин година е така, гледайте да отучите детето от нощното хранене. и пийте витамини, защото от недоспиването заслабва имунната система и всяко грипче се превръща в кошмар

By: Рос

Рос — Fri, 22 May 2009 09:01:47 +0000

После има недоспиване, защото се притесняваш как се справя на зеленото училище, за първи път отделен от родителите, когато закъснява от дискотека, когато си купи първата кола… :)

By: Стела

Стела — Thu, 21 May 2009 15:26:14 +0000

Много готин пост и супер яки коментари!:) Накрая да чуя едни наистина “честни” думи за бебеимането. Чувствам облекчение:))

By: georgivar

georgivar — Wed, 20 May 2009 19:39:49 +0000

грух-грух :) брутално :)

то че има изтормозени родители е ясно. Или поне на нас ни е ясно сега :) Аз исках д анаблегна по-скоро на това, че човек може да се подготви предварително за шока и ужаса, за да премине по-бързо и лесно. Щото с премълчаване не си помагаме особено.

Благодаря на всички за коментарите :)

By: Wynche

Wynche — Wed, 20 May 2009 17:36:21 +0000

Попаднах тук от Openly Feminist.
Много умиляващ постинг, ние се чувствахме по същия начин, когато се сблъскахме с “обратната страна на родителството” – тази, за която като че ли е “политически некоректно” да се говори.
Не е прието да се оплаква човек, да е шашнат, да е раздразнен; повече е прието да е умилен и разлигавен от кеф какви прелестни мигове изживява с малкото си ангелче. Официално споделяната позиция най-често е, че “това е най-хубавото, което ми се е случвало”, а почти никога не чуваш, че “това са също така и най-гадните моменти, които съм имал”. “Никой не ме е радвал толкова” – да, но и на мен ми липсваше уравновесяващото “никой не ме е вбесявал толкова”.
По тая причина си направих блог, където мога на спокойствие да си пиша и за гадните неща, просто за да ги има налични в нета и да може някой да ги прочете.
Някои приятелки отказаха да го четат, защото ги депресирал. Не ме познавали като такъв човек…
Честито, че си станал родител. Вече нищо няма да ти е 100% наред :) По някакъв идиотски начин е хубаво – но това не значи, че не е и гадно. Ако ти се чете точно колко и друг родител истерясва – виж при мен това: http://wynche.blogspot.com/2007/11/enough-is-enough.html
Донякъде е хубаво да знаеш, че не си единственият, който изпитва “непозволени” емоции. Това е единствената утеха, която мога да предложа :)

By: иво

иво — Wed, 20 May 2009 12:25:34 +0000

Моят леко шеговит съвет, подплатен с будуване около две вече порастнали деца, е: не се шашкайте, всичко е само временно! После остава само най-най-хубавото. :)

By: howbizarre

howbizarre — Wed, 20 May 2009 07:32:50 +0000

мъх…

Има една приказка – “През деня ти го будиш за хранене – през ноща то”…

Момчето ми, се буди само първите две седмици след като се прибраха с майка му в къщи. След това в 22:30-23:00 заспива и се буди чак сутринта към 06:30.

В момента (почти 9месеца) заспива към 21:30 и пак се буди в 06:30 за храна, като след яденето си доспиват с майка му до 08:30…

Един съвет от мен – В стаята в която спи не я ползвате за други занимания. При нас така се получи и когато малкия влезне в стаята той автоматично подразбира, че е време за сън и много бързо заспива (а и обратното де – ако не му се спи почва да мрънка… знаейки, че е в стаята за сън – и не го насилваме…).

В моята къща има правило – “Тоз който спи е Господ и останалите му пазят тишина”. Естествено, не е идеална, но все пак е контролирана. Колкото и да ме убежаваха, че торябва да му оставям пуснато радио или телевизор… не го намирам за правилно и няма да го бъде… Това не го давам, като съвет – всеки сам да си прецени, но момчето ми има здрав нощен и дневен съм, а да ли се дължи на това ми правило… знам ли…

Ние ползвахме Lefax (алтенативното название на Infakol за Европа) за коликите, но то само няколко пъти…

Казаваха ми – “Не носи детето си на ръце, че ще свикне и само така ще иска”. Да нося сънът си на ръце е най-великото нещо, случвао ми се – ever… не пропускай тез моменти Жоре…, че както казва Стоянка Мутафова – “Толкова беше кратка възможността да ги нося, на ръце, че я пропуснах, а сега се пробвам да си наваксам с внуците..” (не е точен цитата, но от нея съм го чул…)

Може да реве за зъбчетата (а вече имаме 7), но ми е толкова кеф, като хрупка ябълки и бисквити. Може да пада (в момента почват първите му изправяния), да почуква главата – но е толкова жив и любопитен…

Жоре – става все по-хубаво…

By: anima

anima — Wed, 20 May 2009 06:34:20 +0000

В началото всички около мен ми говореха колко са сладки бебенцата, как това е най-сладурския им период и да я гушкам и мачкам и да се наслаждавам на момента. За мен се убедих че е обратното, вярно, сладки са бебетата но колкото повече пораства и се променя и започва да те разбира, толкова по-хубаво става :)

А любимото ми изречение свързано с бебетата е: първата година ги юркаме да проходят и да проговорят, а след това – да седят и да мълчат :)

By: Peter

Peter — Tue, 19 May 2009 20:11:09 +0000

Хм, добре – хайде тогава да те подготвя за следващия “шок”, който ще изпиташ след няколко месеца – осъзнаването, че има неща от “предишния” ти живот, от които неусетно, но безвъзвратно си се лишил. Например излежаването в неделя сутрин, нищоправенето, възможността да решиш в последния момент какво смяташ да правиш тази вечер…

След като свършат коликите, почват зъбите (там също е доста реване). После почват болестите (при които детето ти за половин час може да вдигне 40 градуса и ти да откачиш от притеснение), после детската градина, в която си на цикъла “две седмици здрав – две седмици болен”, после ще видим какво следва…

Всъщност има и добра част – след първите няколко месеца започва да става интересно – всяко първо нещо, което се случва с детето ти е радост, която може да разбере само един родител. А “първи” неща се случват всеки ден, и са много по-силна емоция от всичко останало – затова отглеждането на дете наистина е безкраен празник.

By: Сирма

Сирма — Tue, 19 May 2009 18:07:15 +0000

Верно е за Colief, но Infacol по-лесно се дават, затова ги предпочетохме.
Също е хубаво да редувате Colief с Еспумизан, за да може бебето и да пръцка:), това от училището за родители го знам и се оказа вярно.
Под редувате, имам впредвид, на едно хранене давате едните капки, на другото хранене другите.