В търсене на евтин нов автомобил 2

След като в салона на Киа ударихме на камък, се отправихме към Мазда, които са точно срещу Военна академия в първия етаж на един блок.

Странно място за шоурум, но какво пък толкова – досега всички бяха точно от тоя “гаражен” тип.

В салона бяха изложени Мазда 2,  3, 6 и 7. Единствено се интересувахме от двойката понеже попадаше в целевата ни група. Директно я атакувахме и налазихме. Аз се друснах на шофьорското място, а Сирма не можа да влезне до мен, защото колата беше плътно завряна до една стена. В това време девойката, която седеше в магазина взе да се опомня и започна да задава въпроси за опипване на почвата. Не и трябваше много, за да почне да си рецитира материала, но беше симпатична и със Сирма се разприказваха докато аз оглеждах всичко най-подробно.

А да се оглежда няма кой знае какво. Колата е малка. Но е съразмерно малка. В смисъл, че има място за всичко и навсякъде. Не че има много място. Просто е достатъчно. Отпред бях ОК, отзад също не се сгъвах прекалено радикално, а багажникът не беше по-зле от очакванията ми за пълната му липса. Иначе изпълнението на интериора изпъкваше с по-доброто качество от това в Шкодите и Ситроена. Или ако не качество, то поне вниманието към деайла и старанието да се прикрие поне очевидната пластмасовост. Абе с няколко думи – много добра кола на много добра цена. Само дето е много малка.

Което ме накара да поогледам по внимателно и Мазда 3, която по принцип бяхме отхвърлили понеже е доста по-скъп модел. И като такъв силно ме разочарова, защото не предлага нищо повече от Мазда 2. Като дизайн специално на мен ми допада по-малко заради нелепата задна част и фабричните тунинг елементи от сорта на прозрачни фарове и стопове. Разбира се отвътре имаше повече място, но какво от това. Най-фрапиращото в интериора бяха оборотомерът и скоростомерът, които са поставени на дъното на някакви алуминиеви фунии. По снимките изглежда куул, но на живо е смешно. За бога – това не е гурме ресторант, че да си украсяваме храната с разни странни форми, пък и не бих нарекъл тая кола с вид на гърбушкото от нотр дам “спортна”, за да са адекватни подобни елементи. Бррр….

Както и да е. Имахме известен проблем с изскубването от дилъра (не знам дали защото беше единствената жена, но беше най-прегледна от всички останали дилъри този ден), но след фалшивите уговорки да се чуем и да си уговорим час за пробно каране си излезнахме и тръгнахме към Рено на Черни връх и Вапцаров.

Това беше първият салон, който очевидно беше направен с мисълта да е автосалон. Само дето от съседния строеж бяха изкопали огромен трап и всъщност до залата се стига по едно тясно, разкаляно пътче на ръба на съответната пропаст.

Докато си правихме предварителните проучвания си създадох мнението, че Рено Клио 3 е много добра кола. Няколко пъти съм я гледал по улиците и особено когато е в черен цвят много ми харесва на външен вид. Да не говорим за Меган, който още от 2003-та година силно ме впечатли заради нетрадиционната си задница при хечбек варианта. Е, в салона имаше точно едно Клио и еднин Меган комби. Идеално.

Добрите усещания започнаха да се превръщат и в добри впечатления. Шофьорското в Клио е много удобно. Седалките са удобни и с нещо като спортни странични подпори. Централната конзола е от някакъв по-лъскав материал и не оставя усещане за пластмаса. Друго си е да има нещо по-лъскавко. Така на луксозно лъха. И инструменталния панел е подобно изпълнение. Скоростният лост е удобен и не изглежда като на детска играчка. Въобще много добре. Много добре е и багажното пространство – за толкоз малка кола е почти съпоставимо с това на BMW-то.

Големият кусур на клиото обаче е задният ред седалки. Там просто няма място за възрастни хора. Дори не можеш да седнеш спокойно. Голям проблем. В смисъл, че и двамата не сме дребни, а и повечето от близките и приятелите ни не са. Няма как да стане.

Аз таях надежди за комби версиятана малкото Клио, но дилърът ме попари като каза, че най-рано през септември може да се очаква да започне вноса на Клио Турер. Колко жалко.

Не ми оставаше нищо друго освен да потърся утеха в паркирания наблизо Меган.

Да, ама не. Вярно, че беше изложен базов модел с малко екстри, но е странно уж по-големият и скъп модел да изглежда отвътре като бедния роднина на Клио. Спартански уреди, светло сива пластмаса.

“Така е” – призна си дилърът и не успя да измисли нещо в защита на Мегана. Все пак трябва да отбележа, че колата е  точно каквото му трябва на човек, но за тази цена няма как да бъде смислена опция. Сиреч беше време да си ходим.

Кафе пауза в близкия Лукойл и на път към Младост.

Набързо профучахме през Дианабад и Дървеница, за да минем до любимия УНСС и в крайна сметка да стигнем до зала Бонсист, където е официалният салон на Киа.

Посрещна ни нетипичната гледка на изпълнен с десетки чисто нови автомобили, очакващи своите собственици. “Явно им върви бизнесът на тези” си помислихме ние и влезнахме в соц сградата.

Точно срещу входа на залата беше разположено едно дървено бюро от онези в държавните учреждения от едно време, а зад него едно едро момче ни изгледа докато се опитвахме да се ориентраме коя е нашата кола.

Трябваше да разгледаме Киа Сиид, но в полутъмното помещение беше трудно да я оразличим. Сирма нямаше особено желание да разглежда, защотот двама от колегите и имат такаква кола и се е возила няколко пъти (бтв каза, че возели много приятно и стегнато). Аз обаче нябързо се шмугнах в колата, защото това беше един от фаворитите ми.

Да ама в тъмнината нищо не можех да огледам. Тъкмо се чудех откъде се пуска някаква светлина, когато едрото момче се приближи и ми каза, че няма смисъл да опитвам, защото акумулаторът на колата е паднал. Аз го помолих да запали някаква лампа в помещението, но се оказа, че нямало ток в сградата. WTF?!

Нищо не видях. Излезнахме навън да огледаме багажника на някоя от колите на светло. Ми хубав е багажника. И кво? За комбито нямаха ключ и трябваше да надзъртам през стъклата като едно време в училище гледахме километражите на западните коли – “Колко дига тая, а, а?”.

Момчето се оказа свястно. Полафиха си малко със Сирма за колегите и по живо по здраво си тръгнахме.

Целта беше салона на Опел в Бизнес парка. Но за впечатленията от първия кандидат от представителите на немската школа ще пиша утре, че времето напредна.

Join the Conversation

6 Comments

  1. За Тойота нищо не споделяш… а те на фона на останалите са ред с киа, сузуки, митсубиши?

  2. Май сте тръгнали на лов за идеалната кола – хем малка и евтина, да е широко вътре и да не е пластмасов интериорът…. трудно ще ви е :)

    За тойотите – нямам лични впечатления, но колегите яко са им се нахвърлили – имаме 6 купени, включително 2 повторни покупки след кражба и тежка катастрофа.

  3. Ами честно казано Тойота в момента нямат модел, който да ни съвпадне с търсенията. Королата е само във версия седан. Аурис е прекалено скъп. А тва дребното – Ярис е прекалено дребно и съвсем за нищо не става; да не говорим, че панела му е по средата, което е най-тежкия дизайнерски грях.

  4. Да, наистина, Тойота … Но напълно споделям мнението ти за Мазда 2. Чудесно изглежда, а и са я избрали за кола на 2007 за България и Гърция (предполагам в нейния клас), и ми казаха, че я сглобявали в Япония (ако това ти е критерии).

  5. Мда, аз се отказах от нова кола:)))
    Просто твърде много скъпо ми се вижда.
    За сметка на това си оправих сума ти бакии.
    Взех си нов лаптоп, чакам едно убаво Ейзо.
    Отделих 6 хилки за кола на старо.
    Споделям идеята за малката кола. В града корабите и комбитата са излишни:)))
    Търся си или Поло дизел или Ситроен саксо.
    Успех. Маздата ми беше изкушение и на мен, докато не реших че има много по яки начини за харчене на парите:)

  6. Здрасти!
    Харесва ми какво пишеш и аз съм на твоето мнение за всички марки и модели.Очаквам в следващия ти разказ да е включено и посещението на автосалона на Suzuki.Засега аз съм с добри впечатления от Swift като цена и качество, но не съм тествал автомобила.Предстои ми testdrive.
    До скоро!

Leave a comment

Leave a Reply