Една книга, онлайн маркетингът и блогването

Преди време, в едно от редките си влизания в българска книжарница, попаднах на книгата на Жюстин Томс и Горица Белогушева за онлайн маркетинга.

Тогава си спомних, че Жюстин ми беше писала по имейла с няколко въпроса за мен и блогването за някаква предстояща нейна книга.

Колкото и да е странно, успях да направя връзката между двете  неща и си купих книгата. Ако не беше егоцентричния мотив най-вероятно нямаше да го направя, защото по принцип маркетингът (пък бил той и онлайн) дълбоко ме възмущава с безсмислето, огромната си глупост и наглост.

Книжката наистина съдържаше моя отговор на нейния имейл. И разбира се нещото, което първо прочетох, беше именно това. Но след това прехврълих и останалото съдържание.

Книжката се чете леко и бързо – за около час можеш да я отметнеш цялата. Лично за мен не съдържаше нищо изненадващо или неизвестно, но ми беше интересно да разбера гледната точка за вълнуващите ме и професионално теми за блоговете, онлайн обществата, уеб 2.0 и т.н. на български автор.

А тия интернет явления бяха обяснени смислено и разбираемо. Хареса ми и това, че има включени интервюта с разни хора, известни от българския интернет, които разказваха собствения си опит.

Като цяло книгата може да се използва идеално като наръчник, който да раздаваш примерно на клиентите си, когато почнат да те разпитват с въпроси от сорта на “Какво е банер?”, “Какво е импресия?” и други подобни. Няма да те направи спец в областта, но ще ти даде добро обяснение на основните термини, така че да не се чувстваш като идиот като седнат да ти обясняват за какво харчиш една камара пари.

Ето и моята част от тоя хубав продукт:

Колко често пишеш в блога си?

Пиша всеки ден. Или по-скоро всеки ден излиза нещо ново в блоговете ми (да, множествено число, защото съм замесен в поне 3-4 блога към момента). Казвам, че излиза, защото блоговете ми са по-скоро събирателно място за цялата голяма част от дигиталната ми активност. Публикува се автоматично съдържание с  музиката, която слушам, снимките, които правя, сайтовете, които разглеждам. Всъщност голяма част от съдържанието на блоговете ми е точно това автоматично насъбрано съдържание. Иначе отделям време, за да пиша по-дълги и смислени постове средно по веднъж в седмицата или когато нещо ми направи особено остро впечатление и не мога да си сдържа мислите.

С какво ти помага твоят блог?

Основно за дневник. В смисъл, че наистина пази всичко, което смятам за значително – мислите ми, любимите ми сайтове, музика, всякаква информация. Освен това разбира се много ценя обратната връзка с хората, които четат блоговете ми. Винаги е интересно да видиш и гледната точка на другите по нещата, които те вълнуват. И понеже блоговете ми са и персонални, и професионални се обогатявам от опита и мнението на другите и като личност и като професионалист. Мисля си, че споделянето с други хора и получаването на мнението им за споделеното е основната полза от блоговете.

Четеш ли блогове? Основно бг или чужди?

Чета блогове. И наистина обичам да го правя. Те са основния канал, по който научавам за новите неща в професията. В този смисъл е много важно за мен да чета блогове, защото иначе няма да мога да се развивам професионално. Заради естеството на работата ми чета предимно чужди блогове, защото български по темите, които ме вълнуват няма. Иначе следя няколко лични блога на българи, защото са ми любопитни като хора и начин на писане.

Как се развива според теб бг блогсферата?

Развива се. Но според мен изостава с няколко години спрямо американската. Пък и тук блог аудиторията е доста по-малка, така че е трудно да се мотивира създателят на еин блог да го развива до степени, до които са стигнали някои американски блогове. В смисъл, че там хората реално могат да изкарват значителни суми пари и дори да се издържат единствено чрез поддържането на блог, докато тук подобно занимание би могло да бъде в най-добрия спомагателно средство за постигане на някаква (бизнес) цел. Освен това българите по принцип не сме много по писането и споделянето, тъй че не мисля, че личните блогове в скоро време ще могат да се сравняват като ценност/полезност на съдържанието и популярност с американските блогове. Поне не и докато не израстне новото поколение, за което интернета е просто част от живота, а не някаква странна нова технология. Но пък от друга страна образованието ни също е в голяма криза, което допълнително намалява броя на хората, които могат да пишат (буквално). Както става ясно – не съм оптимист. Направо съм си песимист относно развитието на българската блогосфера.

Join the Conversation

1 Comment

Leave a comment

Leave a Reply