В търсене на евтин нов автомобил

Така се случи, че миналата седмица със Сирма решихме да потърсим заместник чудесното си черно BMW с някое по-ново и по-икономично автомобилче. Всъщност чисто ново и супер икономично.

Няколко дни събирахме из интернет и сравнявахме оферти за различни марки и модели. Разбира се става дума за най-евтините и дребни колици, щото е ясно, че нормални хора като нас не могат да си позволят ново BMW (както им се ще :) ).

В петък вече имахме списък с около дузина марки и планът беше в събота да обиколим всичките им изложбени зали и да видим на живо за какво става въпрос и какво може да получи човек за около двадесет, тридесет хиляди лева. 

Е, видяхме. За около 4 часа обиколихме София и си отъркахме задниците в около двайсетина изложени модела.

Основното, което ми направи впечатление:

  • Положението е доста зле – абсолютно всички модели имат по някой недостатък, който сериозно да те хвърли в размисъл дали си струва да ги дадеш тия десетки хиляди левове. Някои имат и в повече. Като съотношението цена – кусури не е обратнопропорционалнов смисъл, че дори и скъпите модели имат кофти дъх.
  • Разбрах защо в сайтовете на тия нискобюджетни марки всички картинки са дребни и безполезни – за да се довлечеш при дилърите им и да се псуваш след това, че си си губил времето дори да мислиш за техните продукти.
  • Като стана дума за дилъри – продавачите са абсолютно безполезни и в повечето случаи със съмнителен или направо отблъскващ външен вид. Добре е, че можеш директно да ги игнорираш ако предварително си направиш труда да се поровиш за допълнителна информация или като мен следиш някое и друго автомобилно списание или сайт.

Иначе започнахме обиколката от Ситроен на Опълченска. Лош старт. Това беше единствения салон, в който нямаше продавач. Самото помещение, в което бяха поставени 4 автомобила беше някаква странна смес между магазин за части, салон и… ресторант. Може би идеята е да се създаде клуб за феновете на марката, където да си пийват биричка вечер, но някак не се беше получило. Пък ми се стори съвсем неадекватно интериорно решение за марка, която се рекламира като сравнява C4 с трансформер.

Добре, че все пак пазачът успя да намери ключовете за един червен C4 и успяхме да го разгледаме отвътре. Доста бях прочел за високотехнологичните решения в тоя Ситроен. Е няма и помен от тях в пластмасовия интериор. Освен, че централната конзола на волана не се върти друго забележително в модела няма. Да не говорим, че заради странната форма на купето за седящите отзад мястото за главата е спестено. Не само за главата. Седалките са в доста неудобни, защото няма място за колената и облегалката е изправена. Т.е. ако си на дълъг път поставен отзад, ще ти се отели волът.

Като игнорирахме напълно по-малките C3 и C2, заради невъжността да влезнем в тях, набързо напуснаме салона и се отправихме към квартала около Военна академия, където има събрани на едно място три марки — Шкода, Киа и Мазда.

Първо влезнаме в Шкода салона. Там имаше една Октавия, една Фабия,  и Руумстър. Добрият, лошият и грозният. Напълно се изненадах от Октавията. Огромна кола. На външен вид най-много ми харесва от всички шкоди. Но в интериора по-нищо не се различава от Фабията (освен, че има осезаемо повече място отпред и отзад. Иначе таблото и приборите са еднакви при двата модела. За разлика от цената, която е доста по-висока при Октавията и съответно я изхвърли от възможните кандидати за парко място пред нашия блок.

Фабията на външен вид е като кофти копие на Сузуки Суифт с напъни да бъде нискобюджетно Мини. Сиреч нищо впечатляващо. Като се вземат предвид и сравнително малките гуми наврени в едни огромни отвори в калниците положението хич не е розово. Отвътре радостната новина е, че има място и отпред и отзад. Въобще удобна кола. Понеже е доста висока се влиза и излиза лесно, а отзад съвсем не седиш сгънат на четири. Багажникът е малък, но не твърде, а като се вземе предвид, че има и комби-версия проблемът с багажа за ваканциите лесно се решава. Ако контролите по таблото бяха направени да изглеждат малко по-фини и качествени с чиста съвест щях да пренебрегна външния вид на колата и въобще да не се занимавам с оглеждане на други модели. Обаче мисълта всеки ден да прекарвам по около час в тоя тъмно сив пластмасов интериор хич не ми се понрави.

Като на шега решихме да разгледаме и псевдо-баничарката руумстър. За външния вид честно казано съм раздвоен. Разбирам какво са се опитали да постигнат дизайнерите и честно казано по-скоро ми допада. Въпросът е, че на повечето хора явно им изглежда странно и смешно, а това все пак има някакво значение. За сметка на екстериора, отвътре Румстъра е кола мечта по отношение на пространството. Огромен висок багажник. Много място на задня ред. Отпред абсолютно никакви компромиси. Разбира се панела е като на всички други Шкоди – сиреч зле. Но като цяло колата силно ни впечатли. Особено като се има предвид, че на летището в Прага бях виждал изложен един по-лусксозно оборудван модел с бежов кожен салон и въобещ доста пипнат, който силно ме беше впечатлил още миналата година.

В салона на Киа на съседната пряка се оказа, че няма жив човек и нито една кола. Добре, че централният им шоурум в Студентски град беше отворен, та успяхме да съберем впечатления за марката.

Но за това (и за останалите колици, които нагледахме) ще пиша утре, че сега времето напредна и ми се доспа.

Join the Conversation

2 Comments

  1. много ще ми е интересно да прочета и следващите впечатления. вар, само да не те домързи, ей! :-)

  2. Няма да ме домързи, спокойно :) Само сега ме е яд, че не си взех фотоапарата, че да е по-живописен разказа, ама карай. Следващия път.

Leave a comment

Leave a Reply