До Непал и назад, 12-та глава

В началото на миналата седмица с мен се свърза Слави. Слави Караджов. Същият този Слави, чийто пътепис до Непал и обратно сигурно някои от вас следят при появяването му из разни български блогове.

Та той ми предложи да публикувам дванадесетата от общо тринадесет глави от неговя пътепис в моя блог. Именно това ще прочетете в редовете по-долу. А последната глава ще се появи точно след седмица в блога на Пейо.

Но преди да ви оставя в ръцете на Слави, искам само да го поздравя за оригиналната и всъщност много адекватна идея пътеписът да пътува от сайт в сайт. Което си е идеално тълкувание на знаменитата фраза на Маршал Маклюън “The medium is the message”.

Някои важни подробности:

  • Сайтът на пътеписа, където има връзки към всички предишни глави.
  • Текстът се разпространява при условията на KK Признание-Некомерсиално.
  • Книгата си търси издател, т.е. й се ще да придобие хартиено тяло и така да пребъде във вековете. Ако си издател или познаваш такъв – помогни.

Приятно четене!

Катманду, 27-ми септември

Днес денят мина в пазаруване. Аз предимно гледах, Илиян предимно се опитваше да се пазари, а евреите предимно го завършваха пазарлъка с много изгодна цена. В Катманду може да намериш всякакви невъобразими неща на азиатската индустрия. От кич до мега кич. Аз май си купих предимно плодове, които нямам и идея как се казват. Може да се каже, че пазарлъкът за плодовете мина много добре. Бях се навил на една цена, която беше наполовина цената от предишния ден, докато не дойде една жена на помощ  и не смъкна от воле цената с още половина. Т.е една четвърт спрямо вчера.

Цялото пазарене взе леко да ме уморява. А знаем, че за да е доволен един човек трябва да е сит и да пийва бира. Този път щяхме да опитаме тибетска бира. В онова заведение, за което ни чертаеха карта вчера. Заведението криво ляво го открихме. Беше по-голямо отколкото очаквах и имаше даже втори етаж. Ние решихме да се настаним точно на втория етаж, без да обръщаме внимание на факта, че макар доста просторен и по приятен от първия, е почти празен. Може би това се дължеше на факта, че като готвят нещо люто то така плъзва из целия втори етаж, че на нас, бедните чужденци, ни оставаше само да си бършем сълзите и да кихаме. И така няколко пъти.

Както и преди имената на манджите бяха странни, вкусът странен, но отново добър. Това, с което искам да ви запозная днес обаче е тибетската бира.

img_7804.jpg 
Сръбваме тибетска бира.

Тя може да се опише нагледно като малка каца с джибри в която е бодната една сламка. Джибрите са от някаква непозната за мен житна култура. Заедно с кацата получавате и кана с топла вода. Пиенето на бирата представлява обиране на фермента, след това доливане на топла вода, отново отпиване на фермента и така. Аз опитах и самите джибрички – не бяха зле. Тибетската бира е голяма атракция, но след няколко глътки просто омръзва.

img_7820.jpg
Пазар насред центъра.

Тъй като днес ни беше последния ден в Катманду, решихме да се разходим отново напред-назад из пъстрия център. Направихме и няколко снимки преди да се скрием на хлад на терасата на хотела.

Тук може да видиш всякакви занаятчии и отново да се начудиш на уличния трафик. Чиста магия е как така нито веднъж не станахме свидетели на някоя катастрофа, примерно крава с носач на хладилник в комбинация с рикша, скъп джип и двама трима минувачи за по-интересно. Изумителна работа.

Вечерта се запознахме с непалец, който е учил в Техническия университет в България. Много свеж тип и говори доста добре български. Той ни разнообрази вечерта и си обещахме ако пак дойдем в Катманду да му се обадим непременно.

Катманду, 28-ми септември

Дойде и този ден. Без значение дали го чакахме с нетърпение или не, той се появи без да ни пита. Днес потегляхме обратно за България. Пътят отново щеше да е с няколко прекачвания и индийски филм, така че решихме да се улежавахме до късно, за да срещнем отпочинали новите предизвикателства.

На летището чакахме доста. Закъснението тук може би го смятат за такова ако е повече от един ден. Знам ли. Преминавахме бавно и славно от едно помещение в друго и слушахме как охраната весело си гугука, че май днес пак няма да има полети. Когато попаднахме в помещението което е директно преди изхода за пистата бяхме уверени, че днес ще се лети.

Докато чакахме се огледах наоколо. Кой спеше, кой четеше, кой медитираше. Всички бяха улисани в нещо и не забелязаха огромната хлебарка, която се появи от някъде. А тя беше колкото половината ми телефон. Не посмях да го сложа до нея за да придобиете представа за големината й, за което малко съжалявам. Тъкмо мислех да попритесня хлебарката, когато обявиха, че нашият полет е наред.

Ние чакахме зяпнали през прозорците на стайчето, но единствено забелязахме самолета на Австрийските авиолинии. От тях слизаха едни меки, изкъпани и приятни туристи, които от първия миг започнаха да разбират какво ги чака. Нямаше автобусче, което да ги посрещне и те объркано взеха да се щъкат по пистата, като по едно време се смесиха с пътниците от друг самолет. Беше интересно да наблюдаваш изненаданите им лица.

Най-накрая и нашият самолет пристигна. Натовариха ни и така през Оман до Бахрейн. Оказа се, че поляците бяха прави, да са живи и здрави.

Бахрейн, 28-ми септември

Тази вечер оставахме в Бахрейн! Оле! От кога чаках този момент. Когато кацнахме в Бахрейн беше полунощ и докато ни возиха с буса до хотела не успяхме да видим много повече от хубави хотели, перфектни улици и много светлини.

img_7831.jpg
Проснати върху огромните легла в хотела.

Хотелът обаче си го биваше. Стаята беше просторна и от тази снимка може да разберете нашето одобрение. Имаше и басейн навън, който обаче беше затворен за жалост и щяха да го отворят утре малко преди да потеглим за Истанбул. Е, какво пък, рекох си аз – ще си лежа в просторната вана. И даже в първия момент не проумях защо и този план ще пропадне.

Имаше вана, имаше топла вода, но нещо не беше наред. Ами да, нямаше тапа за ваната. Търсих я навсякъде, но не я намерих. Много ме беше яд. Утре за закуска мислех да отмъстя за тази подигравка с ваната. От друга страна водата в тоя край е по-скъпа от бензина, така че може да не са ни дали стая за важни гости. През нощта климатика работи без да може да го спрем и се наложи при плюс 40 градуса навън да се завиваме през глава. Сутринта Илиян като се събуди каза – “Е, това чудо баке ми отвя главата”.

Край на 12-та глава

One Reply to “До Непал и назад, 12-та глава”

Leave a Reply