Lazy Bastard's Blog

Това лято планираме част от ваканцията да прекараме пътувайки към Тоскана, където приятели са наели вила в околностите на Флоренция. Решихме да отидем до там с кола и то не директно, а да обиколим малко. Но тъй като, разбира се, ще ходим на места, на които не сме били, искаме да се допитаме за мнение дали не сме избрали някое тъпо място, на което няма какво да се прави или гледа толкова.

Засега маршрутът изглежда така:

• София – Белград и нощувка в Белград – отдавна ми се ходи в Белград, за по-подробно оглеждане. Чувам хубави неща, но не съм сигурен че за един следобед и една нощ ще успеем да разгледаме кой знае колко
• тръгване следобед от Белград към Братислава – вече Краси ме предупреди, че Братислава е малка и няма какво да се гледа толкова. Планът беше да пристигнем вечерта, да гледаме целия следващ ден и на сутринта да пътуваме към Залцбург, Австрия. Сега обаче се оглеждаме за друга точка. Наоколо са Виена и Будапеща, но и на двете места сме били. Друго интересно наоколо?
• Залцбург – по впчеталения на познати е много хубаво таб ще имаме един ден и две нощувки.
• Някъде в Швейцария – Цюрих засега изглежда най-подходящо като местоположение, но се опасявам, че не е много туристическа дестинация.
• през Алпите (или по-скоро под тях), та в Милано – тук ще имаме ден-два с две или три нощувки. Миналия път като обикаляхме из Италия Милано ни идваше доста на север и го пропуснахме, та този път задължително ще го разгледаме подробно (колко да е подробно :)
• Три дни из околностите на Флоренция. Тук ще видим с нашите дружки какво ще измислим – по прицнип сме обикаляли, но си е хубаво из Тоскана.
• На връщане последната дестинация ще бъде или Любляна, или Загреб. В Любляна сме били, а за Загреб се чуват хубави неща и по-скоро там ще преспим.

За две седмици си е доста обикаляне, но така или иначе не сме от хората, които успяват да седят дълго на едно място без да ни омръзне. По пътя има (най-вероятно) и доста други приятни местенца, така че ако знаеш някое ще сме много признателни ако споделиш. Препоръки за конкретни места (хотели, апартаменти, хостели) също са добре дошли.

Преди, когато някой приятел емигрираше от България, ми беше мъчно, че няма да сме заедно тук.

Сега ми е мъчно, че аз не емигрирам заедно с него.

Когато си на 20, по-голямата част от времето си си прекарал с приятелите си и родителите си – в игри и закачки. Когато наближаваш 30-те обаче, живота ти все повече  обсебен с глупостта наоколо.  И липсата на близките хора се запълва само с безсмислена борба и съпротива.

Радост.

Когато кажат нещо от сорта на:

“Карам лада и съм адски щастлива да го правя, да си се грижа за нея. Ако сега си взема някаква кола със скъпа електроника, да вземе да се бъгне електрониката, не мога да си я оправя сама. С ладата съм екстра – къса се ремък – слагаш чорпогащник, полицаите не те спират. Някои шофьори адски много ми се радват, обаче има и такива, които веднага те преценяват колко струваш и ти вземат предимството.”

- от интервю на Капитал Light с Рони от Nasekomix

И какво значение има, че същата мацка прави абсолютно яката музика? Пффф…

Рони – пич. И т’ва е.

Доживяхме народът да спори има ли нужда от грамотност и правопис.

Ja te jebem, a ti jedes govna, fali mozak i skola osnovna!

P.S. Не съм съгласен с Еленко, че ако имаш нещо смислено за казване, но не можеш да пишеш, пак си пич. Не мисля, че децата днес могат да избират сами между това да пишат добре и да пишат като тийнейджъри. Просто, защото не могат да пишат добре. И в тоя вариант за съжаление вероятността да се получат от масата неграмотни – пичове намалява със страшна сила.

В последните години фразата Less is more става все по-популярна. Пропагандира се като универсален принцип, който може да бъде приложен към всичко. Пропагандира се от една камара готини, успели, умни хора.

По-малко работни часове на седмица те карали да свършваш повече работа, по-малкото редове програмен код били по-готини от повече, по-малко кич по сградите било по-добра архитектура. И прочее, и прочее…

Едно скорошно изказване на шеф редактора на в. “Ню Йорк Таймс” Бил Келър обаче ме накара да се замисля. Той казва (в контекста на предстоящите съкращения в медията):

The idea that you can do “more with less” is, in my view, one of the four great lies. (You can Google the other three, starting with “the check is in the mail.”) What you can do with less, is less. But if you are smart and careful, you can limit the harm.

И аз не вярвам, че някой постига повече с по-малко. По-малко какво? По-малко труд, по-малко материал, по-малко време? Винаги преди да вложиш по-малко в едно нещо си вложил повече в друго. Или си помислил по-сериозно върху даден пробелм. Или си се образовал, за да не ти се налага да откриваш решенията на проблеми, които някой преди теб е решил.

Човек нищо не може да си спести. Само може да оптимизира времето и начина, по-който да вложи усилията си.

Сравнението на коментарите под скорошния ми пост за положението с кучетата в София и тези от поста преди 3 години е показателно.

Докато преди имаше множество коментари, които защитаваха правото на кучетата да живеят по улиците, то сега такива липсват напълно. Еволюцията е забележителна. Търпимостта към проблема е изчезнала напълно.

Доказателство за тенденцията е и дискусията в предаването Тази сутрин по бтв. Във видето по-долу можете да видите изглеждащи нереално, но напълно реални истории за:

• нахапана жена, която при цялото си желание не може да разбере кого да осъди
• идиот, който храни кучетата на цял квартал със сурови кокали
• общинска фирма, която получава милиони (само за тази година почти 1 млн и 300 хил) и не може да обясни какво прави, а е очевидно, че нищо не прави

Няма да видите:

• представител на местата власт, който да обясни защо не си върши работата
• представител на органите на реда, който да обясни защо не си върши работата

[FLOWPLAYER=http://www.mchell.net/blog/wp-content/uploads/kuchetata.flv,500,375]

И в контекста на идващите избори искам да напомня за кого няма смисъл да се гласува – за анонимния представител на управляващата партия назначен “мажоритарно” за кмет на София Йорданка Фъндъкова. (btw много точен пост от Михаил)

Бележка, originally uploaded by georgivar.

Лададжиите сме голяма работа ;)

Да ви еба и свинския грип. Аз нали ви казах да избиете уличните кучета до крак?!

* * *

Нещо страшно е навън.

Живея близо до офиса си и стигам пеша за 5-10 минути. Но по пътя видях около десетина глутници кучета. К’во става?!

Ще ви кажа какво не става.

Никой не избива гадините

Бездомните кучета си се разхождат необезпокоявано обезпокояващо по улиците. Налитат на всеки велосипедист циганин или друг човек, който не им хареса. Защото в закона пише, че не трябва да се избиват. Само да се кастрират и да се пускат пак там където са били.

Аз и на това бих бил доволен, защото теоретично би трябвало да ги направи по-малко агресивни. Само дето няма да ги спре да серат и разнасят зарази навсякъде (включително и “тревните” a.k.a. кални площи, които наричат детски площадки).

Но познай колко от тия адски много кучета, които видях, имат каишка и знак, че са обработени?

Ни едно.

Никой не глобява идиотите, които развъждат кучета

Вчера чета, че в София имало около 200 000 (двеста хиляди) домашни кучета. И от тях регистрирани и с платен данък са… 350 (триста и петдесет).

Затова най-много ме дразнят случаите, в които някой малоумен индивид държи в двора или пред входа си няколко песа и в крайна сметка те изяждат някое дете. Ако полицията и общината го бяха глобили и накарали да си плати данъците, едва ли въобще щеше да му мине през ума да ги “отглежда” (разбирай да им хвърля по някоя коричка хляб, по-скоро щото няма кинти сам да се храни, не толкова, че не му е жал). А не после да обяснява от телевизора “Ма те не хапят. Аз не разбрах”.

Абсолютно съм сигурен, че в общината има някой отговорен да върши тая работа. Най-малкото и кварталните полицаи докато и без това нищо не правят, да хванат по един наръч фишове и да обиколят из района. Тамън и паркиралите по тротоарите да освежат.

Кучезащитните организации вредят на обществото

Вместо да хабят сили, време и съответно средства да ни убеждават колко е хубаво да се кастрират животните и да се пускат обратно, да направят една обиколка из града, за да видят как любимите им животни кастрирано мръзнат, боледуват, гладуват и (естествено) умират по улиците.

Много е “хуманно” това отношение. Няма що.

Вземете се напънете малко и измислете по-смислено решение. Или поне не пречете на хората с останал малко разсъдък (и олово) да си свършат работата.

Че направо се втрещих.

Ебаси свинщината.

Новата власт е толкова правилна, че всички протестиращи заглъхнаха в миг.

Иракли, миракли. Следене, мледене. Пфф…

Няма нужда вече. Всичко е наред.

***

“А народа чака. К’во чака? Влака ли чака?”

Филмът е хубав. Хората играят нормално. Има ирония към натфиз, новото строителство, българите, западняците, политиците, футболните фенове, въобще към всичко, което си заслужава да бъде иронизирано.

Кофти, че свършва с някакъв оптимизъм.

Хареса ми, че финалът е в Истанбул. След цялата помия, която показва, е като някакво връщане към корените.

Тъжно, че главния актьор е умрял миналата година.

Абе въобще…

P.S. и музиката е хубава.

от dirty.ru

Документално видео от някакъв бритнаски архив

Тъжно е да видиш колко малко всъщност се е променила България през последните 44 години. И промяната май не е в положителна посока. Тъжна история.

Не го бях чувал досега, но видеата са изключително забавни.

Накратко – оставят 4-годишни деца сами в стаята с един сладкиш, с обещанието, че ако не са го изяли до 15 минути, ще им дадат още един. И глей ко стаа:

Днес longanlon се възмущава от хората, които се възмущават от поведението на учениците. Един от доводите му е, че новото поколение винаги е по-зле от старото и няма смисъл старите да се пеняваят, защото и те на младини са били същите.

Според мен обаче това, което се случва с младите днес е безпрецедентно. Защото средата, в която живеят днес е радикално по-различна от когато и да било в човешката история.

От десетина години хората могат да комуникират много по-лесно. Имат си мобилни телефони, интернетм социални мрежи. Много по-бързо можеш да научиш нещо ново, да обменяш информация.

Сега децата могат да гледат видео порно или гаври с учители в безброй сайтове, докато моето поколение можеше да получи такава информация само от ръка на ръка. И това е много по-бавно. Преди, за да стигне такава история от училище в единия край на града до друго в другия, историята трябва да е била много интересна и деца то двете училища реално да са се познавали и да са се видяли на живо, за да си я разкажат.

И макар тая постоянна и глабална свързаност между хората очевидно да има ценни страни, съвсем не съм сигурен, че родителите днес могат да се справят със ситуацията. Просто на нито едни родители преди това не се е налагало да правят такова нещо. Няма натрупан опит.

А за България случващото се е още по-фатално, защото по традиция нямаме никакви традиции (културни, политически), които да служат като отправна точка в търсенето на решението. В този смисъл да се присмиваме на попа, който каза, че концертът на Мадона е предизвикал божия гняв е не дотолкова обосновано. Защото като прескочим първичното съмнение “Бог?! Гняв?!” не можем да не признаем, че тотално неадекватното поведение на едно общество не може да не породи катастрофи от всякакъв характер – били те гибелта на 15 души в Охрид или провалът на образователната система.

“Животът е като кутия с шоколадови бомбони. Никога не знаеш какво ще ти се падне”.

Форест Гъмп го казва. Аз затова си взех няколко кутии и за всеки случай си направих торта, та да има какво да ми се пада :)

Нали за това са рождените ден в крайна сметка.

В размисъл над въпроса дали един много млад човек може и да е много умен или може само да се прави на такъв, се чудя следното:

• Достатъчно ли е само да имаш много опит, който да те направи мъдър или трябва все пак да е минало достатъчно време, за да осмислиш, да се дистанцираш от този опит и да откриеш истинския смисъл?
• Доколко чисто физиологични фактори могат да окажат влияние върху възприятията и да изкривят опита?Когато едвам излизаш от тийнерджърлъка разните хормони все още те тресат. А пък като поодъртееш малко почваш да не виждаш, чуваш, помниш.

Всъщност колебанието на прага на поредния рожден ден е дали повече ми харесва състоянието “млад” или пък процеса “одъртяване”. Завист или вдъхновение.

Тоя туит ми напомни за случката с една приятелка, която ни беше на гости за няколко дни. Тя трябваше да отиде до паспортното на район Витоша.

Представям си какво си е помислила операторката, когато Ники си поръча такси от Спътник 16 (нас) до Слънце 2 (общината).