iPad: преимущества и недостатъци

От около месец и половина имам iPad. За да съм полезен на хората, които се чудят дали да си купят, реших да напиша какво харесвам и какво не в него.

Не харесвам

Тежък е

Това казват повечето хора, когато го хванат за пръв път. Наистина не е като телефон. Трябва да се напрягаш докато го държиш, за да го държиш правилно. И когато го ползваш по-дълго време, това започва да се усеща в китките и ръцете. Ето защо по-скоро не става за четене на книги.

Няма нормален браузър

Браузърът на iPad няма табове. Има нещо като табове, но не съвсем. Когато прескачаш от таб на таб, страниците в таба се презареждат. И когато ползваш някое уеб приложение или по-дълга страница това е супер досадно, защото трябва отново да скролваш там до където си стигнал преди.

Аз например много ползвам ebay. Когато преглеждаш дълъг списък с неща и отвориш някое, за да го разгледаш и се върнеш обратно трябва да скролнеш там където си бил. Същото е и с Facebook. Отвориш някой линк и след това като се върнеш обратно, трябва да скролваш пак надолу. Ужас.

Няма нормален RSS четец

По принцип ползвам Google Reader и в него чета като отделните постове са ми разгънати – expanded view (т.е. не да имам списък само със заглавия и да трябва да кликна, за да видя някой пост – List view).

В iPad обаче няма как да ползвам Google Reader по този начин. Първо, че ми се зарежда мобилната версия по подразбиране, а там се показват само заглавия. Второ, че дори ако заредя версията за нормален компютър, не мога да скролвам (явно по някакъв специален начин е направен и не работи в iPad).

Платените RSS четци работят по същия начин – повечето приличат на имейл клиент.

Ето защо няма как да следя RSS през iPad. А това е основния ми начин за браузване на ново съдържание. Съответно и за лежерно браузване не става.

Не разбрах как се ползва с iTunes

За да си качиш снимка, филм или музика и да можеш да ги гледаш на iPad трябва да ползваш iTunes. Ползването на itunes обаче е съвсем не толкова просто. Не можеш просто да завлачиш 20 снимки в Ipad и след това да ги гледаш – трябва първо да ги добавиш в Itunes, той да ги конвертира, след това да синхронизираш ipad с itunes и чак тогава да си гледаш снимките. Ебаси. Не искам така.

За филмите същата история. Само дето не можеш да качиш какви да е филми (разбирай от торентите), а само такива които са във някакъв формат Apple формат. Още играчка – първо да сваля филм и след това да тръгна да го конвертирам заради iPad/iТunes. Да не съм луд. Пък и тепърва да разучавам как става.

Като цяло ползването на iTunes е съвсем неинтуитивно и противно на всичко, което знаеш от Windows. Което е голям минус според мен.

Трудно се избират програми от application store

Магазинът за програми (appStore) е супер неизползваем. Има няколко основни категории, в които ако не си харесаш нещо от първите 10 предложения почти няма как да се ориентираш.

Представи си примерно, че искаш да избереш игра. Наистина има категория игри. В категорията има няколко хиляди програми, които можеш да подредиш по дата на създаване (рядко ме интересува кога е създадена дадена програма и това никога няма връзка с качеството и) или по популярност (ок). По подразбиране обаче са подредени на някакъв случаен принцип. Съответно ти ги подреждаш по популярност, но когато цъкнеш да разгледаш някоя програма и след това се върнеш обратно в списъка, той се презарежда и отново е подреден по случайния принцип. Освен това е странициран на по 10 програми на страница. Представи си типичния начин за браузване: кликаш да ти се подредят по популярност, кликаш 5 пъти за да стигнеш до пета страница (ако си стигнал до 49 място0, отваряш страница на програма и след това, за да продължиш с програма 50 (страница 6) трябва пак да подредиш по популярност, да кликне 6 пъти до шеста страница и така нататък… Ужас!

Освен това повечето смислени и полезни програми са платени. Макар да не струват чак толкова много, не трябва да се забравя, че в Уиндоус са безплатни.

Няма кирилица

Всъщност има, но е руската клавиатурна подредба. С която не съм свикнал и не мога да пиша бързо. Съответно няма как да блогвам, туитвам и т.н.

Няма Flash

Доста сайтове го ползват за щяло и нещяло. Понякога е полезно (например Slideshare или някои видео сайтове), но въпреки това не можеш да го ползваш.

Всяка програма се управлява с различни жестове

И което е по-лошо – няма как да разбереш какъв точно жест и комбинация от натискания трябва да направиш, за да задействаш дадена функционалност. Мултитъч е яко, но когато знаеш магическото ръкомахане. Ако не го знаеш – по-добре се оправяш с мишка и клавиатура.

Няма Back бутон

Горното ме навежда на мисълта за сравнението с Android телефоните. Те имат отделни хардуерни бутони Back и Menu. Единия те връща екран назад (или ако няма повече екрани назад, затваря програмата, която ползваш), а другия показва меню с допълнителни команди в зависимост от това на кой екран си.

В много случаи тия бутони са полезни. И по-удобни. Защото спестяват кликове. Back бутона на iPad е част от самите приложения и се намира в горния ляв ъгъл на екрана. Което не е много удобно, защото трябва непрекъснато да протягаш ръка през екрана – хем е далече, хем скриваш с ръка това, което гледаш.

Няма чат програма

Всъщност има. И Skype, и Gtalk, и ICQ. Обаче понеже няма мултитаскинг, не можеш едновременно да браузваш нещо и да си говориш с някой. Пък почти никога нямам толкова интензивен разговор с някой, че да не ми се иска да си правя нещо друго междувременно.

Харесвам

Екранът е супер

И всичко изглежда много добре на него. Особено HD филмите и снимките. Впечатляващо е.

Децата го обичат

Дъщеря ми е на година и половина и обича да си играе с iPad. Обаче и е трудно.

Първо, че се изисква доста фина координация на движението, за да уцелиш и натиснеш някоя от иконките на програмите, за да я пуснеш.

Второ — както казах — има само един единствен бутон. Той затваря програмата, с която работиш в момента и ти показва началния екран. Само че като си дете и искаш да играеш с нещо, искаш да му натискаш бутоните. В iPad обаче това вместо да доведе до нещо приятно и забавно, точно обратното – спира изцяло супер интересната игра, на която си се радвал досега. И следва рев — “Тата, пусни играта, че аз не мога”.

По-големите деца нямат чак такива проблеми, но пак не е лесно. Защото трябва да налучкват с какви жестове се управлява всяка игра.

Някои програми

  • Flipboard – нещо като RSS четец, който обаче по интересен начин визуализира постовете. Прилича на списание и се интегрира с Facebook и Twitter. Няма аналог.
  • New York Times Editors’ Picks – по красив начин показва избрани статии от New York Times. Харесва ми изгледа и подбора на статиите.
  • Twitter – макар наскоро да смениха дизайна на сайта, програмата за iPad има сходен, но по-добър дизайн. Някак е по-удобна за ползване от сайта.

Извод

Понеже е доста тежък и му липсват доста програми / функционалности, с които съм свикнал от нормалните компютри, не ми е приятен. Все нещо ме дразни. Не бих го препоръчал.

Единствената причина да не го продам е, че има програми, които дъщеря ми ползва и които нямат аналог в обикновените компютри.

Ако обаче нямате деца и/или не обичате игри iPad е абсолютно излишен. Всеки нетбук с Уиндоус върши чудесна работа за сходна или по-добра цена. Да не говорим колко повече хардуерни и софтуерни възможности има.

Помощ за маршрут из Европа

Това лято планираме част от ваканцията да прекараме пътувайки към Тоскана, където приятели са наели вила в околностите на Флоренция. Решихме да отидем до там с кола и то не директно, а да обиколим малко. Но тъй като, разбира се, ще ходим на места, на които не сме били, искаме да се допитаме за мнение дали не сме избрали някое тъпо място, на което няма какво да се прави или гледа толкова.

Засега маршрутът изглежда така:

  • София – Белград и нощувка в Белград – отдавна ми се ходи в Белград, за по-подробно оглеждане. Чувам хубави неща, но не съм сигурен че за един следобед и една нощ ще успеем да разгледаме кой знае колко
  • тръгване следобед от Белград към Братислава – вече Краси ме предупреди, че Братислава е малка и няма какво да се гледа толкова. Планът беше да пристигнем вечерта, да гледаме целия следващ ден и на сутринта да пътуваме към Залцбург, Австрия. Сега обаче се оглеждаме за друга точка. Наоколо са Виена и Будапеща, но и на двете места сме били. Друго интересно наоколо?
  • Залцбург – по впчеталения на познати е много хубаво таб ще имаме един ден и две нощувки.
  • Някъде в Швейцария – Цюрих засега изглежда най-подходящо като местоположение, но се опасявам, че не е много туристическа дестинация.
  • през Алпите (или по-скоро под тях), та в Милано – тук ще имаме ден-два с две или три нощувки. Миналия път като обикаляхме из Италия Милано ни идваше доста на север и го пропуснахме, та този път задължително ще го разгледаме подробно (колко да е подробно :)
  • Три дни из околностите на Флоренция. Тук ще видим с нашите дружки какво ще измислим – по прицнип сме обикаляли, но си е хубаво из Тоскана.
  • На връщане последната дестинация ще бъде или Любляна, или Загреб. В Любляна сме били, а за Загреб се чуват хубави неща и по-скоро там ще преспим.

За две седмици си е доста обикаляне, но така или иначе не сме от хората, които успяват да седят дълго на едно място без да ни омръзне. По пътя има (най-вероятно) и доста други приятни местенца, така че ако знаеш някое ще сме много признателни ако споделиш. Препоръки за конкретни места (хотели, апартаменти, хостели) също са добре дошли.

От друга страна

Преди, когато някой приятел емигрираше от България, ми беше мъчно, че няма да сме заедно тук.

Сега ми е мъчно, че аз не емигрирам заедно с него.

Когато си на 20, по-голямата част от времето си си прекарал с приятелите си и родителите си – в игри и закачки. Когато наближаваш 30-те обаче, живота ти все повече  обсебен с глупостта наоколо.  И липсата на близките хора се запълва само с безсмислена борба и съпротива.

Радост.

Как разпознаваш готините жени?

Когато кажат нещо от сорта на:

“Карам лада и съм адски щастлива да го правя, да си се грижа за нея. Ако сега си взема някаква кола със скъпа електроника, да вземе да се бъгне електрониката, не мога да си я оправя сама. С ладата съм екстра – къса се ремък – слагаш чорпогащник, полицаите не те спират. Някои шофьори адски много ми се радват, обаче има и такива, които веднага те преценяват колко струваш и ти вземат предимството.”

– от интервю на Капитал Light с Рони от Nasekomix

И какво значение има, че същата мацка прави абсолютно яката музика? Пффф…

Рони – пич. И т’ва е.

Доживяхме

Доживяхме народът да спори има ли нужда от грамотност и правопис.

Ja te jebem, a ti jedes govna, fali mozak i skola osnovna!

P.S. Не съм съгласен с Еленко, че ако имаш нещо смислено за казване, но не можеш да пишеш, пак си пич. Не мисля, че децата днес могат да избират сами между това да пишат добре и да пишат като тийнейджъри. Просто, защото не могат да пишат добре. И в тоя вариант за съжаление вероятността да се получат от масата неграмотни – пичове намалява със страшна сила.

Less is more. Ама друг път

В последните години фразата Less is more става все по-популярна. Пропагандира се като универсален принцип, който може да бъде приложен към всичко. Пропагандира се от една камара готини, успели, умни хора.

По-малко работни часове на седмица те карали да свършваш повече работа, по-малкото редове програмен код били по-готини от повече, по-малко кич по сградите било по-добра архитектура. И прочее, и прочее…

Едно скорошно изказване на шеф редактора на в. “Ню Йорк Таймс” Бил Келър обаче ме накара да се замисля. Той казва (в контекста на предстоящите съкращения в медията):

The idea that you can do “more with less” is, in my view, one of the four great lies. (You can Google the other three, starting with “the check is in the mail.”) What you can do with less, is less. But if you are smart and careful, you can limit the harm.

И аз не вярвам, че някой постига повече с по-малко. По-малко какво? По-малко труд, по-малко материал, по-малко време? Винаги преди да вложиш по-малко в едно нещо си вложил повече в друго. Или си помислил по-сериозно върху даден пробелм. Или си се образовал, за да не ти се налага да откриваш решенията на проблеми, които някой преди теб е решил.

Човек нищо не може да си спести. Само може да оптимизира времето и начина, по-който да вложи усилията си.

Еволюция на омразата

Сравнението на коментарите под скорошния ми пост за положението с кучетата в София и тези от поста преди 3 години е показателно.

Докато преди имаше множество коментари, които защитаваха правото на кучетата да живеят по улиците, то сега такива липсват напълно. Еволюцията е забележителна. Търпимостта към проблема е изчезнала напълно.

Доказателство за тенденцията е и дискусията в предаването Тази сутрин по бтв. Във видето по-долу можете да видите изглеждащи нереално, но напълно реални истории за:

  • нахапана жена, която при цялото си желание не може да разбере кого да осъди
  • идиот, който храни кучетата на цял квартал със сурови кокали
  • общинска фирма, която получава милиони (само за тази година почти 1 млн и 300 хил) и не може да обясни какво прави, а е очевидно, че нищо не прави

Няма да видите:

  • представител на местата власт, който да обясни защо не си върши работата
  • представител на органите на реда, който да обясни защо не си върши работата

[flowplayer src=’http://www.mchell.net/blog/wp-content/uploads/kuchetata.flv’ width=500 height=375]

И в контекста на идващите избори искам да напомня за кого няма смисъл да се гласува – за анонимния представител на управляващата партия назначен “мажоритарно” за кмет на София Йорданка Фъндъкова. (btw много точен пост от Михаил)

К’во стана?! Пак улични кучета

Да ви еба и свинския грип. Аз нали ви казах да избиете уличните кучета до крак?!

* * *

Нещо страшно е навън.

Живея близо до офиса си и стигам пеша за 5-10 минути. Но по пътя видях около десетина глутници кучета. К’во става?!

Ще ви кажа какво не става.

Никой не избива гадините

Бездомните кучета си се разхождат необезпокоявано обезпокояващо по улиците. Налитат на всеки велосипедист циганин или друг човек, който не им хареса. Защото в закона пише, че не трябва да се избиват. Само да се кастрират и да се пускат пак там където са били.

Аз и на това бих бил доволен, защото теоретично би трябвало да ги направи по-малко агресивни. Само дето няма да ги спре да серат и разнасят зарази навсякъде (включително и “тревните” a.k.a. кални площи, които наричат детски площадки).

Но познай колко от тия адски много кучета, които видях, имат каишка и знак, че са обработени?

Ни едно.

Никой не глобява идиотите, които развъждат кучета

Вчера чета, че в София имало около 200 000 (двеста хиляди) домашни кучета. И от тях регистрирани и с платен данък са… 350 (триста и петдесет).

Затова най-много ме дразнят случаите, в които някой малоумен индивид държи в двора или пред входа си няколко песа и в крайна сметка те изяждат някое дете. Ако полицията и общината го бяха глобили и накарали да си плати данъците, едва ли въобще щеше да му мине през ума да ги “отглежда” (разбирай да им хвърля по някоя коричка хляб, по-скоро щото няма кинти сам да се храни, не толкова, че не му е жал). А не после да обяснява от телевизора “Ма те не хапят. Аз не разбрах”.

Абсолютно съм сигурен, че в общината има някой отговорен да върши тая работа. Най-малкото и кварталните полицаи докато и без това нищо не правят, да хванат по един наръч фишове и да обиколят из района. Тамън и паркиралите по тротоарите да освежат.

Кучезащитните организации вредят на обществото

Вместо да хабят сили, време и съответно средства да ни убеждават колко е хубаво да се кастрират животните и да се пускат обратно, да направят една обиколка из града, за да видят как любимите им животни кастрирано мръзнат, боледуват, гладуват и (естествено) умират по улиците.

Много е “хуманно” това отношение. Няма що.

Вземете се напънете малко и измислете по-смислено решение. Или поне не пречете на хората с останал малко разсъдък (и олово) да си свършат работата.

Че направо се втрещих.

Ебаси свинщината.

Гледайте “Източни пиеси”

Филмът е хубав. Хората играят нормално. Има ирония към натфиз, новото строителство, българите, западняците, политиците, футболните фенове, въобще към всичко, което си заслужава да бъде иронизирано.

Кофти, че свършва с някакъв оптимизъм.

Хареса ми, че финалът е в Истанбул. След цялата помия, която показва, е като някакво връщане към корените.

Тъжно, че главния актьор е умрял миналата година.

Абе въобще…

P.S. и музиката е хубава.